fbpx

Cooking in progress...

Основни познания за суровите торти

Основни познания за приготвянето на суровите веган торти


Суровите веган торти са един от любимите десерти на хора, които временно или постоянно избягват животинските продукти. И има защо. От личен опит знам, че насищат без да предизвикват желание за още и още сладко, след консумацията им не се чувства тежест и отгоре на всичко не отстъпват по вкус на класическите сладкиши. Разликата е че при консумацията им  обикновенно липсват съпътващите угризения😊

     Няма да се спирам на темата защо са по- здравословни и т.н., защото не съм специалист по хранене, а съм професионален готвач. Затова просто ще споделя малко знание, придобито в практиката ми и изпитано многократно.

Какво е важно да се направи преди приготвянето им?

Ако в рецептата има накиснати ядки или сушени плодове, трябва да се предвиди достатъчно време и да се планира – да се накиснат предишната вечер или съотвените часове преди започването. Тук аз винаги предпочитам да киснат повече от необходимото пред недостатъчно. Освен за отстраняването на ензимните инхибитори, това помага и за постигане на по- фина консистенция. Ако, случайно, накиснати ядки не се употребят, просто водата им се сменя и се прибират в хладилник. Така могат да издържат до 3-4 дни ( водата се сменя ежедневно). С накиснатите сушени плодове е още по- лесно – просто се съхраняват в хладилник. Отново 3-4 дена не са проблем.

Друго важно нещо е подготовката на формата за торта. Задължително на дъното се слага картонена или друга подложка. Това помага да може впоследстие тортата да се прехвърли лесно върху чиния или поставка и да се реже там ( иначе ще се нарани дъното на формата и ще започне да ръждясва ).

Стените на формата е най- добре да се покрият с ацетатна лента ( продава се в магазините за сладкарски пособия ). По този начин тортата, след изваждане, ще остане с хубава форма и гладки страни. В краен случай, ако не намерите ацетатна лента, препоръчвам стените да се намажат с малко кокосово масло.

Така наречените блатове на тортата могат да бъдат от смлени  ядки ( по- добре е тук да не са киснати предварително ) , смесени с малко вода, подсладител по желание ( предпочитам смлени сушени плодове, но вършат работа и агаве, кленов сироп, еритритол, ксилитол и т.н. ) и омесени хубаво. Ако се търси блатът да е по- твърд и да не се рони при поднасяне, може да се добави малко кокосово масло в него. Не бива да се прекалява обаче, защото става прекалено мазен и тежък.

Ако се избягват ядки, вместо тях се използват кокосови стърготини, зърнени ядки ( мюсли ) или накиснати предварително  цели зърна от лимец, ръж и т.н.

За кремовете:

Тук има няколко варианти за сгъстяването и втвърдяването им, така че в последствие да могат да се режат парчета. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци.

  1. Добавяне на достатъчно количество твърдо растително масло ( кокосово, какаово). Това е най- популярният и най -лесен вариант. Важно е маслото, преди да се добави, да е разстопено ( препоръчвам и леко затоплено) и след добавянето му да се блендира до пълното му поемане и хомогенизиране ( кремът трябва да добие матов цвят, а не да лъщи ). В противен случай могат да се получат топчета мазнина в него, да не се стегне хубаво и/или по повърхността му да се получат бели петна – това са остатъци от непоето от крема масло.

Недостатъците на този вариант са, че кремът става тежък и калоричен. Също и ако тортата стои повече време на стайна температура се размеква много и парчетата изглеждат зле. Все пак, ако приготвяте торта за хора, които са далеч от този тип хранене ви го препоръчвам. Шансът да им хареса ( особено ако е шоколадова) са много по- големи. Ще им напомня за любимите им мазни десерти. Отделно от това комбинацията от сладко и мазнина събужда рецептори в мозъка, отговарящи за удоволствието.

  1. Използване на чиа или ленено семе за стягане на крема. Тук се получава лек крем, но вкарват леко особени нюанси във вкусът и не на всеки му харесват. Ако се ползва ленено семе препоръчвам да е от „златното“, защото не афектира толкова цветът. И също така аз предпочитам да е смляно предварително – така се постига по- добър желиращ ефект с по- малко количество.
  2. Хуск ( люспи от индийски живовляк ). Заради неутралният си вкус е доста добър вариант за лек и диетичен крем.
  3. Агар – агар. При този вариант агарът трябва да се кипна във вода и да се добави постепенно към блендираният крем, при непрекъснато разбиване. Работи се бързо, защото кремът се затопля съвсем леко и съотвенно бързо започва да се стяга. Затова непосредствено след блендирането и хомогенизирането му се изсипва върху блатът или върху другият крем. Най- твърдите суровоядци отричат този вариант в суровите торти ( заради варенето на агара ), но на практика, при тази технология кремът не се затопля толкова, че да премине 48С и да се води термично обработен.

Този вариант ми е доста любим. Тортата става лека, парчетата  се режат лесно и запазват хубава форма. Идеален вариант е ако се налага сладкишът да стои извън хладилник ( агарът стяга при 35С и започва да се топи отново при 80С ). Тези торти стават и по-трайни за съхранение! Важно е количеството агар да не е прекалено, защото се получи прекалено желирана консистенция, която не на всеки му харесва.

  1. Плодови кремове могат да бъдат стегнати и достатъчно количество фино смлени, ненакисвани ядки или пък кокосово брашно, брашно от чуфа ( тигрови ядки), пектин и др. Недостатък отново е специфичният привкус, който всеки от тези продукти ще внесе в крема.
  2. Могат да правят и комбинации от методите с цел постигане на по- добър резултат – примерно да се добави малко масло ( или ядков тахан ) за вкус към крем с агар или чиа. Или комбинация от масло и кокосово брашно и т.н. Възможностите тук са безкрайни!

Ако тортата се прави с два или повече крема:

Преди да се изсипе следващият крем, предишният трябва да е леко стегнал ( поне повърхността му ). Това е с цел получаване на пластове.

Ако някой от кремовете е с по- мека консистенция трябва да е върху по- твърдият ( в противен случай е проблем при рязането).

Не е добре да слагат два крема с агар един върху друг ( не се съединяват и после се разделят при рязането ). В такъв случай аз практикувам върху кремът с агар слагам такъв с масло или с хуск, чиа, ленено семе.

В заключение – суровите торти са чудесен десерт и дават огромно поле за експериментиране и творчество. Освен това са и добър начин човек да се наслади на сладко без угризения. Заслужават да им се обърне специално внимание и да станат част от менюто ни!



Научи още за суровите торти

Остави отзив:

Запиши се за нашият бюлетин