Това е една чудесна и здравословна напитка, която научих в района на Чепеларе. Наричаха я „люто“, което силно ме озадачи, защото нямаше нищо люто в състава и, нито имаше лют вкус. В последствие разбрах, че всъщност на местният диалект „люто“ значи „кисело“. Това вече отговаря напълно на характеристиките на това невероятно питие, което се приготвя от всякакви налични диви плодове – шипки, глог, трънки, диви ябълки и круши. По принцип го приготвят в късната есен, когато са хубаво узрели. Няма точни пропорции, работи се количествата и видовете, които са събрани. Това е бил един от основните им източници на витамини, минерали и пробиотици през дългата зима ( наред с киселото зеле и суровата туршия, разбира се ). Как се приготвя:

Събраните плодове се измиват и поставят в каца или друг подходящ съд ( става и големи стъклени буркани ). Добре е съдът да има канелка, за да се сипва в последствие по- лесно. Пълни се горе- долу до половината с плодове. Слага се също една шепа ечемик или друго зърно ( овес, жито, лимец ) – това спомага ферментацията. Налива се вода, като не бива да се пълни до горе, защото ще кипи при ферментацията и ще излезе от съда. Хубаво е една четвърт от съда да остане празна! Оставя се да ферментира, като не трябва да е плътно похлупено, защото при ферментацията се отделя въглероден двуокис. Може да се покрие с тензух, например. Времето за ферментация зависи от околната температура. Най- добре е да е в по- хладно помещение, като мазе например, за да зрее и кипи бавно. Желателно е да се разбърква на известно време ( идеалният вариант е всеки ден). Готово е за консумация когато пяната спадне и изчезне. Как практикуват в района впоследствие – когато си сипват от готовото питие, на мястото на отсипаното количество доливат същото количество вода. Например, ако си сипем една кана „люто“, доливаме една кана вода в съда. По този начин напитката изкарва до късна пролет. Ако видим, че става прекалено разредена, спираме да доливаме вода, разбира се.

Тук ще ви дам една идея как можем да си приготвяме „люто“ целогодишно. Когато няма пресни диви плодове, аз използвам сушени ( шипки, глог, черен бъз ( не бъзак, а плодовете на дървестният), хинап. Обичам да добавям и сушена арония, заради полезните и качества. Могат да се намерят в билковите аптеки, здравословни магазини, а също и сайтове с подобна насоченост. Ако искаме да е по- гъсто и подобно на нектар, вместо плодове от шипка и арония можем да използваме пердушини ( смлени плодове, без да им е изцеждан сокът първо ). За зърно ползвам лимец.

Все пак най- добре се получава, ако през есента отидем на чисто място в природата и си съберем сами плодовете, като се доверим и на интуицията си какво точно да си съберем. Това я превръща в специална, „персонализирана“ напитка идеална за здравето ни.